Ангел Симеонов

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял е сините безкрайни висини във синьото небесно огледало. Тръгни със…

Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама, стена от дъжд около тях. Трамваи и таксита няма, а…

Не съм герой – не съм се борил против чуждо иго и в битката за Свободата не съм проливал кръв във бой. Живях до днес по „правилата“ – търпях и…

Скована ледена земя. Студът рисува каменна картина. Снежинки, литнали в небето, танцуват леки във нощта, покриват с бяла пелена, премръзнали, навред полето… И само бяла тишина трепти с перото на…

Ангел Симеонов и акад. Светлин Русев – Да започнем от запознаването ни с вас – живият – живеещ и работещ човек. Всъщност познават ви много хора – като предприемач, като…

Сред бурите на Черното море самотен остров във вълните – дете на гневни богове, где пир си дават ветровете, а времето е спряло в дните на дълга зима с каменно…

Ледено сърце самотно се топи. Топи се бавно като свещ, и плаче с ледени сълзи, затворено в любовна пещ.

Олово. И морето – сиво. Тъмнеят морски дълбини. Ни слънчев лъч. Мъгла свенливо потъва в ледени води. А някъде далеч, светлее – във утро тихо изгрев тих с крила от…

Над покривите пада тишина. Градът потъва тихо в мрака. Ще ти разкажа приказка една, послушай, Сънчо ще почака: „Далеч, сред северните ледове, живяла Снежната царица. Не трепвало студеното сърце, в…

Аз ще запомня утрото бяло – с цъфнали вишни и морна роса, когато в детство неизживяно тръгнах да търся път към света. По прашните друми дълго се скитах. Разбрах много…