Аз стискам зъби и мълча.
А ми иде да крещя,
и като вълк да вия –
самотен сред премръзнали поля,
и като факел да горя,
изгубен в нощната тъма…
Хора, събудете се и вие!
Днес няма чест, достойнство и морал.
Народа грабят го отвред.
На власт е този, кожите одрал
на хиляди, милион… безчет.
Чиновник бил държавен „клет“,
или пък общински кмет –
но не е ни орал, ни сял,
а жъне, стриже той наред…
До него депутат с мандати три –
краде от четири страни…
Народът сляп, мълчи, гласува
и пие, тюхка се и псува,
и слуша чалга до зори…
Аз стискам зъби и мълча,
а иде ми да изкрещя, да вия,
и като факел да горя…
Но кой ли да ме чуе? Вие?…
Не, по-добре и аз да се напия!