Ангел Симеонов

Звезди. Притихнали, тополите заспиват. Сред тъмните усои на нощта реката сребърни води разлива и чезнат те във мрак и тишина, изгубени на времето в безкрая… Мечти.

Изкачвам се. Достигнах билото – там гдето слънцето очи затваря вечер в теменужения здрач и в полумрака му запалените свещи – звезди във полъха на вятъра трептят. В косите ми…

Изп. дует „Ритон“ Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил вълните в морето навъсено? И тътенът див…

Във сянката на времето да съхнеш и твоят лик – печално цвете, под лъчите палещи на слънцето да повехне, тихо да посърне и без да разбереш, да остарееш… А да…

/подарък за една сватба/ изп. Гергана Ташкова Аз пея днес за вашата любов, толкова красива, млада… песен – майчин благослов – утеха, щастие, наслада. А любовта е огън вечен, гори…

Заспало утро тихо се пробужда. Градът е тъмен… още спи. Вали, а небосклонът теменужен във сребърни сълзѝ блести. И улиците тихи се събуждат – в прозорците изгряват светлини. Дъждът прикапва,…

Спомен броди във нощта, миналото ми на кръст разпъва и през мрачна пустота в годините назад пътува: „Живот, на карти проигран, остарял във битки тежки. Останах сам и неразбран, без…

Тихо. В бездънна тишина потъва бавно листопада. Сълзи дъждовни на жена- прикапва тихо есента- скръб печална и … наслада.

Сънувах твоите очи във мечтите си безбрежни; жадувах устните ти нежни; целувах слънчеви коси… Но сънят отмина веч, уви, и жаждата отново ме гори…, а взор не среша в утрото…

Изп. Боряна Йорданова и Христо Чешмеджиев Дълбоко в морските вълни живеела русалката сиротна и в слънчевите й коси небето светело самотно. А вечер- мрачна пустота. Във мрак потъвали вълните. Луната…