Потърсих твоите очи
във здрача на помръкнал залез.
Сред клоните трептеше бриз
и с омагьосани клавиши
притихваше в балада – лист по лист…
В захлас пригласяха щурци…
Потърсих твоите ръце
в прегръдката на вечерта
и в синьо-бяла тишина
чух стъпки на момче…
и трепета на твоето сърце
отекна в моята душа.
А бях аз толкова сама
под сянката на бели вишни,
във плен на тъжната луна,
потънала в тревожни мисли…
Пр.: И под небе с изгряващи звезди,
под влюбения залез над морето
разбрах, че още ме боли,
разбрах, че още те обичам!
