Ангел Симеонов

Ако си тръгнеш някой ден, чер облак слънцето ще скрие. Дъждът сълзите ще измие и поглед скръбен, покрусен, последен ще отправиш. Зад ъгъла ще спреш сама, с въздишка тиха, ти,…

Ако някой ден очите се затворят в бездушен, непробуден сън и Слънцето завинаги заспи, и мрак се спусне чер навън, спомнете си за мен и моите мечти, и горестите в…

Безпътен, вятърът подгони вълни разбудени в морето. А над безбрежните простори изгревът очи отвори и взор отправи надалеко. И литна утро морно, бяло, на чайките с крилете леки. Мъгла повдигна…

Дъждът не спира да вали. В дълбока нощ самотна лампа свети. Две вплетени ръце и две съдби в прегръдката на тъжен мрак са слети. Дъждът в очите ти вали. Душата…

Изгубен кораб в океана сред мрачни, ледени води. Без компас и без посока към гибел, устремен, върви. Под него, тъмна и дълбока, бездна дебне притаена, пленила хиляди живота в прегръдка…

Изправил могъща снага, преминал на кон вековете, народът на горда страна препуска в галоп с ветровете… Астана, Астана, Астана, приказка бяла в снега, родена във светли мечти, столице, моя съдба,…

Бизнесменът, поет и колекционер на картини Ангел Симеонов е направил голям жест към Казахстан. Той е написал текст за песен, която е в чест на годишнината от обявяването на Астана…

Бъди жена! Бъди трева да скриеш моите стъпки, преминали по пустите пътеки през дебри диви, недостъпни, на горести горчиви и нелеки. Бъди река и отнеси тъгата, там, на края на…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви на тъгата. Понякога си тръгваме… завинаги със листопада тъжен на…