Бъди жена!

Бъди трева да скриеш моите стъпки,

преминали по пустите пътеки

през дебри диви, недостъпни,

на горести горчиви и нелеки.

Бъди река и отнеси тъгата,

там, на края на света –

там да прати я съдбата

в дълбока вечна самота.

Бъди звезда, за да те срещам

в прегръдката на здрач вечерен,

сред другите звезди горещи –

най-ярката на небосвода черен.

Бъди икона, пред която

след дълъг път да спирам уморен,

която пази любовта ни свята

завинаги, до сетния ми ден!

Бъди жена, бъди до мен!