Изгубен кораб в океана
сред мрачни, ледени води.
Без компас и без посока
към гибел, устремен, върви.
Под него, тъмна и дълбока,
бездна дебне притаена,
пленила хиляди живота
в прегръдка мраморностудена.
На палубата тихо свири
оркестър „Лунната соната“ –
в последните акорди скрила
сълзите тихи на съдбата…
А двамата са сред вълните –
любов гореща и красива,
любов, несбъднала мечтите,
пленена в лед, но вечно жива!