Ангел Симеонов

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив. И бурята в стихия гони препускащите урагани; танцуват вихри, милиони, със облаци от…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви на тъгата. Понякога си тръгваме… завинаги със листопада тъжен на…

Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта. Но ти не спиш, красиво цвете, тъгуваш свойта самота, прегърнати с луната двете…

Тиха нощ, тъжни спят звездите. А ти защо не спиш, кажи ми?! Чуваш ли щурците, в тишината скрити, и шепота потаен на тревите? А вятърът сред стихналите клони, с въздишка…

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях със влак нощес. Бе тъжен мрак, лампите не светеха. На уличката кална бе сама.…

Когато в звездна вечер край морето от безпътица на кръстопът останеш, тръгни по лунната пътека надалеко и влюбен в утрото ще спреш… Мечтите на брега са безкрайни – без граници,…

След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш Любовта; влез в кръчмата със каменни дувари, под сянката на…

Беше в облачна дреха облечена, с разпилени лъчисти коси, несънувана, бяла, обречена – невидяна от други очи. И през улици тихи вървеше, като видение в сънища бели. Тръгнах увлечен, тръгнах…

Събудих се след чуден сън. Звездите бавно гаснеха в прозореца и птица нежно пееше навън, листата на дърветата пригласяха. И утро се пробуди в мрака с усмивката на твойте очи.…

Когато думи не достигат, поетът птица е без глас – лети под слънчева дъга, но със пречупени крила пада като житен клас, отсечен… Но думите – разсипани зърна, все ще…