Категория: Поезия

Безпътен, вятърът подгони вълни разбудени в морето. А над безбрежните простори изгревът очи отвори и взор отправи надалеко. И литна утро морно, бяло, на чайките с крилете леки. Мъгла повдигна…

Дъждът не спира да вали. В дълбока нощ самотна лампа свети. Две вплетени ръце и две съдби в прегръдката на тъжен мрак са слети. Дъждът в очите ти вали. Душата…

Изгубен кораб в океана сред мрачни, ледени води. Без компас и без посока към гибел, устремен, върви. Под него, тъмна и дълбока, бездна дебне притаена, пленила хиляди живота в прегръдка…

Изправил могъща снага, преминал на кон вековете, народът на горда страна препуска в галоп с ветровете… Астана, Астана, Астана, приказка бяла в снега, родена във светли мечти, столице, моя съдба,…

Бъди жена! Бъди трева да скриеш моите стъпки, преминали по пустите пътеки през дебри диви, недостъпни, на горести горчиви и нелеки. Бъди река и отнеси тъгата, там, на края на…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви на тъгата. Понякога си тръгваме… завинаги със листопада тъжен на…

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял е сините безкрайни висини във синьото небесно огледало. Тръгни със…

Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама, стена от дъжд около тях. Трамваи и таксита няма, а…

Не съм герой – не съм се борил против чуждо иго и в битката за Свободата не съм проливал кръв във бой. Живях до днес по „правилата“ – търпях и…

Скована ледена земя. Студът рисува каменна картина. Снежинки, литнали в небето, танцуват леки във нощта, покриват с бяла пелена, премръзнали, навред полето… И само бяла тишина трепти с перото на…