Категория: Поезия

Сред бурите на Черното море самотен остров във вълните – дете на гневни богове, где пир си дават ветровете, а времето е спряло в дните на дълга зима с каменно…

Ледено сърце самотно се топи. Топи се бавно като свещ, и плаче с ледени сълзи, затворено в любовна пещ.

Олово. И морето – сиво. Тъмнеят морски дълбини. Ни слънчев лъч. Мъгла свенливо потъва в ледени води. А някъде далеч, светлее – във утро тихо изгрев тих с крила от…

Над покривите пада тишина. Градът потъва тихо в мрака. Ще ти разкажа приказка една, послушай, Сънчо ще почака: „Далеч, сред северните ледове, живяла Снежната царица. Не трепвало студеното сърце, в…

Аз ще запомня утрото бяло – с цъфнали вишни и морна роса, когато в детство неизживяно тръгнах да търся път към света. По прашните друми дълго се скитах. Разбрах много…

В черна утроба залезът бавно потъва. След него сумрачна пристъпва нощта. И птица самотна припява, будува – скрита в тъмното някъде – тъжна, сама… И тръгват две сенки от различни…

Бриз гали морските вълни. На запад залез аленее. Платно на лодка се белее и чезне в сребърни води. След нея гларус в тишината отлита с крясък от брега – следа…

Стихиен грохот на вълни. Тежи небето с облаци оловни. Събудена от ветри зли, огньове пали бурята чутовни. А две крила потъват в мрака на бездната от огън и вода и…

Изп. Орлин Горанов Обичах те много, и ти ме обичаше. Денят беше ясен, вятърът- тих. Зад облак навъсен слънце надничаше, но думите свършиха, заключени в стих… Затворих вратата- залезът гаснеше.…

Аз стискам зъби и мълча. А ми иде да крещя, и като вълк да вия – самотен сред премръзнали поля, и като факел да горя, изгубен в нощната тъма… Хора,…