Дъждовно утро се пробуди.
Разсъмна из площади пусти.
Пропяха сребърни капчуци, луди,
сред тишината златоусти…
На спирката са само двама,
стена от дъжд около тях.
Трамваи и таксита няма,
а в погледите грее смях…
Не са се срещали с години,
дъждът случайно ги събра.
Ще чакат тук, за да отмине,
за да останат в песента:
Той – тъжен принц на самотата,
тя – нежно цвете на нощта;
прегърнати от тишината
на утрото на любовта.