Категория: Поезия

Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта. Но ти не спиш, красиво цвете, тъгуваш свойта самота, прегърнати с луната двете…

Тиха нощ, тъжни спят звездите. А ти защо не спиш, кажи ми?! Чуваш ли щурците, в тишината скрити, и шепота потаен на тревите? А вятърът сред стихналите клони, с въздишка…

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях със влак нощес. Бе тъжен мрак, лампите не светеха. На уличката кална бе сама.…

Когато в звездна вечер край морето от безпътица на кръстопът останеш, тръгни по лунната пътека надалеко и влюбен в утрото ще спреш… Мечтите на брега са безкрайни – без граници,…

След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш Любовта; влез в кръчмата със каменни дувари, под сянката на…

Беше в облачна дреха облечена, с разпилени лъчисти коси, несънувана, бяла, обречена – невидяна от други очи. И през улици тихи вървеше, като видение в сънища бели. Тръгнах увлечен, тръгнах…

Събудих се след чуден сън. Звездите бавно гаснеха в прозореца и птица нежно пееше навън, листата на дърветата пригласяха. И утро се пробуди в мрака с усмивката на твойте очи.…

Когато думи не достигат, поетът птица е без глас – лети под слънчева дъга, но със пречупени крила пада като житен клас, отсечен… Но думите – разсипани зърна, все ще…

Ако си тръгнеш някой ден, чер облак слънцето ще скрие. Дъждът сълзите ще измие и поглед скръбен, покрусен, последен ще отправиш. Зад ъгъла ще спреш сама, с въздишка тиха, ти,…

Ако някой ден очите се затворят в бездушен, непробуден сън и Слънцето завинаги заспи, и мрак се спусне чер навън, спомнете си за мен и моите мечти, и горестите в…