Безсънна обич
Събудих се без теб…, отдавна станах. Нощта бе много, много тъмна – като расото на стар монах… Но утрото изгря…
Събудих се без теб…, отдавна станах. Нощта бе много, много тъмна – като расото на стар монах… Но утрото изгря…
Като река отминаха годините и ден след ден потънаха във времето: редуваха се зими и лета; наесен птичите ята –…
Отиде си… и заваля. Дъждът събуди тишината сива над морето сиво. А беше ясна и добра нощта, която си отиде…
изп. Васил Петров На този свят се раждаме сами. Обичаме и страдаме, мечтаем, понякога от скръб ридаем… А Жените никога…
В безсънната нощ прозорците бавно заспиват и тихо, на пръсти сънят се промъква страхливо. Но в мисли безкрайни пристан при…
изп. Васил Петров Видях те в своите мечти – образ мил, въздишка, отекваше в душата ми с камбанен звън. А…
Родихме се през миналия век. Животът ни премина във лъжа: човекът – брат за другия човек и класов враг на…