Етикет: Ангел Симеонов

Понякога

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви на тъгата. Понякога си тръгваме… завинаги със листопада тъжен на…

Висини

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял е сините безкрайни висини във синьото небесно огледало. Тръгни със…

Утрото на Любовта

Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама, стена от дъжд около тях. Трамваи и таксита няма, а…

АЗ И ТОЙ

Не съм герой – не съм се борил против чуждо иго и в битката за Свободата не съм проливал кръв във бой. Живях до днес по „правилата“ – търпях и…

Ледена земя

Скована ледена земя. Студът рисува каменна картина. Снежинки, литнали в небето, танцуват леки във нощта, покриват с бяла пелена, премръзнали, навред полето… И само бяла тишина трепти с перото на…

Змийският остров през зимата

Сред бурите на Черното море самотен остров във вълните – дете на гневни богове, где пир си дават ветровете, а времето е спряло в дните на дълга зима с каменно…

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

Ледено сърце самотно се топи. Топи се бавно като свещ, и плаче с ледени сълзи, затворено в любовна пещ.

ЗИМНО УТРО

Олово. И морето – сиво. Тъмнеят морски дълбини. Ни слънчев лъч. Мъгла свенливо потъва в ледени води. А някъде далеч, светлее – във утро тихо изгрев тих с крила от…