Етикет: Ангел Симеонов

Есенна тъга

Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил вълните в морето навъсено? И тътенът див в дълбините бездънни,…

Самотен бряг

Самотен бряг, събудени мечти. И в залеза на пламнали простори пореден ден от летни дни потъва в мрак, бездънна паст отворил, за да изгрее с гаснещи звезди във утрото на…

Обичай ме!

Сънувай ме, когато мен ме няма, сама си и не съм до теб – вървим по път, един за двама – ту слънчев, ту скован от лед. Бленувай ме, когато…

Есен

Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия във черно-бяло, притихнала в разплакани клавиши – като в камбанен…

Висини

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял е сините безкрайни висини във синьото небесно огледало. Тръгни със…

Буря

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив. И бурята в стихия гони препускащите урагани; танцуват вихри, милиони, със облаци от…

Понякога…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви на тъгата. Понякога си тръгваме… завинаги със листопада тъжен на…

Нощен жасмин

Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта. Но ти не спиш, красиво цвете, тъгуваш свойта самота, прегърнати с луната двете…

Ангел

Тиха нощ, тъжни спят звездите. А ти защо не спиш, кажи ми?! Чуваш ли щурците, в тишината скрити, и шепота потаен на тревите? А вятърът сред стихналите клони, с въздишка…

Любов

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях със влак нощес. Бе тъжен мрак, лампите не светеха. На уличката кална бе сама.…