Етикет: Ангел Симеонов

Мечти край морето

Когато в звездна вечер край морето от безпътица на кръстопът останеш, тръгни по лунната пътека надалеко и влюбен в утрото ще спреш… Мечтите на брега са безкрайни – без граници,…

Пристанище

След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш Любовта; влез в кръчмата със каменни дувари, под сянката на…

Муза

Беше в облачна дреха облечена, с разпилени лъчисти коси, несънувана, бяла, обречена – невидяна от други очи. И през улици тихи вървеше, като видение в сънища бели. Тръгнах увлечен, тръгнах…

Любов като насън

Събудих се след чуден сън. Звездите бавно гаснеха в прозореца и птица нежно пееше навън, листата на дърветата пригласяха. И утро се пробуди в мрака с усмивката на твойте очи.…

Думите

Когато думи не достигат, поетът птица е без глас – лети под слънчева дъга, но със пречупени крила пада като житен клас, отсечен… Но думите – разсипани зърна, все ще…

Някой ден…

Ако някой ден очите се затворят в бездушен, непробуден сън и Слънцето завинаги заспи, и мрак се спусне чер навън, спомнете си за мен и моите мечти, и горестите в…

Детски спомен

Безпътен, вятърът подгони вълни разбудени в морето. А над безбрежните простори изгревът очи отвори и взор отправи надалеко. И литна утро морно, бяло, на чайките с крилете леки. Мъгла повдигна…

Дъжд в очите

Дъждът не спира да вали. В дълбока нощ самотна лампа свети. Две вплетени ръце и две съдби в прегръдката на тъжен мрак са слети. Дъждът в очите ти вали. Душата…

Пленена любов

Изгубен кораб в океана сред мрачни, ледени води. Без компас и без посока към гибел, устремен, върви. Под него, тъмна и дълбока, бездна дебне притаена, пленила хиляди живота в прегръдка…