Ангел Симеонов

Усмихната утрин над залив вълшебен повдига завеса от тънка мъгла. И изгревът ален, зад облак надвесен, изпраща към морската шир светлина. Събудени птици без път, без пососка, политат над златни…

Аз седнах да напиша днес поема за хората от следващия век, но не намерих подходяща тема за моя правнук- бъдния човек. Дали ще бъде влюбен във живота, във изгрева и…

изп. Панайот Панайотов Пред празните чаши, до дъно изпити, сред пушек и облаци дим, на дървени маси, във тъмното скрити, пият моряците джин. През океани и бурни морета всеки от…

Над Странджа залезът се крие с последни слънчеви лъчи. И лодките събират мрежи сред притихнали вълни. А в мрака рибните пасажи сребреят в лунна светлина и губят се зад Агалина…

Море Мечтая в твоята прегръдка, море, солена да заспя, да изживея всяка твоя тръпка… преди със теб да се простя! За мен си цялата Вселена и моето небе, и раят!…

изп. дует „Ритон“ След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш любовта; влез в кръчмата със каменни дувари,…

Дълбоко в морските вълни живеела русалката сиротна и в слънчевите ѝ коси небето светело самотно. А вечер – мрачна пустота. Във мрак потъвали вълните. Луната светела едва-едва и бледи гаснели…