Заспало утро тихо се пробужда.
Градът е тъмен… още спи.
Вали, а небосклонът теменужен
във сребърни сълзѝ блести.

И улиците тихи се събуждат –
в прозорците изгряват светлини.
Дъждът прикапва, вятър южен
нашепва слънчеви зори.

Но в миг трамваи ранобудни –
петли пропяват в утринта.
В метален такт на ритми чудни
след тях отлита песента…

И утрото възкръсва в бяло
от дълбините на нощта
с небе, от слънце засияло –
предвестник буден на деня.

17 utro v grada