Категория: Поезия

Изп. Васил Петров Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия във черно-бяло, притихнала в разплакани клавиши –…

Видях тъгата във очите ти и капките от есенния дъжд. Чух стъпките на зимата – от север литнала нашир и длъж с ятата на прелитащите гъски. И всичко стана сякаш…

Отминаха летните дни, опустяха крайбрежните улици. Останахме с тебе сами във тъжните есенни делници. Над морето безкрайно гаснеха бавно звездите и потъваха тъжно-омайни, безмълвно далеч сред вълните. Всичко вече си…

Изп. Панайот Панайотов Малка стая, четири стени, мъничко кандилце на едната. Пламък вечен там гори – спомен жив във тишината. Едно момче, почти дете, пораснало във дядовата къща – днес…

Звезди. Притихнали, тополите заспиват. Сред тъмните усои на нощта реката сребърни води разлива и чезнат те във мрак и тишина, изгубени на времето в безкрая… Мечти.

Изкачвам се. Достигнах билото – там гдето слънцето очи затваря вечер в теменужения здрач и в полумрака му запалените свещи – звезди във полъха на вятъра трептят. В косите ми…

Изп. дует „Ритон“ Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил вълните в морето навъсено? И тътенът див…

Във сянката на времето да съхнеш и твоят лик – печално цвете, под лъчите палещи на слънцето да повехне, тихо да посърне и без да разбереш, да остарееш… А да…

/подарък за една сватба/ изп. Гергана Ташкова Аз пея днес за вашата любов, толкова красива, млада… песен – майчин благослов – утеха, щастие, наслада. А любовта е огън вечен, гори…

Заспало утро тихо се пробужда. Градът е тъмен… още спи. Вали, а небосклонът теменужен във сребърни сълзѝ блести. И улиците тихи се събуждат – в прозорците изгряват светлини. Дъждът прикапва,…