Категория: Поезия

Поетите умират в бой във битката със самотата – не от куршум и в боен строй, а с перодръжка във ръката. Животът им е болка и печал. Изстрадан стих е…

Щурците никога не спят – от пролетта до късна есен. Напѐви жални те редят във ритъма на тъжна песен. Запяват в морна ранина, зората щом очи отвори. До късно пеят…

Заспа морето в синя тишина. Рибарска лодка мрежите събира. А времето е спряло във нощта, която под едно крило прибира и хора, и съдби, мечти, родени под звездите. И само…

Във сянката на времето да съхнеш и твоят лик – печално цвете, под лъчите палещи на слънцето да повехне, тихо да посърне и без да разбереш, да остарееш… А да…

Отпивам сам последната глътка от празната чаша на своя живот, седнал случайно в крайпътната кръчма – филмова сцена в познат епизод. Свещта във ъгъла бавно догаря. Сенки се мяркат в…

изп. Панайот Панайотов Малка стая, четири стени, мъничко кандилце на едната. Пламък вечен там гори – спомен жив във тишината. Едно момче, почти дете, пораснало във дядовата къща – днес…

изп. дует „Ритон“ Прозорците в тихата вечер заспиват, но твоят е буден, примигва едва. Гласът на трамвая сънен затихва – безследен потъва дълбоко в нощта. Очакване тръпне – любов и…

За да те срещна някой ден, пребродих цялата Вселена. Живях и страдах, но обичах тоз образ в сънища роден, самотен, във душа ранена, като тих прощален стих… Но да обичам…

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях със влак нощес. Бе тъжен мрак, лампите не светеха. На уличката кална бе сама.…

Слънце. Пролет се усмихна. Зацъфтяха равнините. Южен вятър тих притихна, морен, в снежните потоци, та запяха в долините… А завърнали се птици, уморени в дълъг полет, полетяха в висините над…