Етикет: Ангел Симеонов

Бъди жена! Бъди трева да скриеш моите стъпки, преминали по пустите пътеки през дебри диви, недостъпни, на горести горчиви и…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви…

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял…

Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама,…

  Не съм герой – не съм се борил против чуждо иго и в битката за Свободата не съм проливал…

Скована ледена земя. Студът рисува каменна картина. Снежинки, литнали в небето, танцуват леки във нощта, покриват с бяла пелена, премръзнали,…

Ангел Симеонов и акад. Светлин Русев   – Да започнем от запознаването ни с вас –  живият – живеещ и…

Сред бурите на Черното море самотен остров във вълните – дете на гневни богове, где пир си дават ветровете, а…

Ледено сърце самотно се топи. Топи се бавно като свещ, и плаче с ледени сълзи, затворено в любовна пещ.

Олово. И морето – сиво. Тъмнеят морски дълбини. Ни слънчев лъч. Мъгла свенливо потъва в ледени води. А някъде далеч,…