Есенна тъга
Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил…
Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил…
Самотен бряг, събудени мечти. И в залеза на пламнали простори пореден ден от летни дни потъва в мрак, бездънна паст…
Сънувай ме, когато мен ме няма, сама си и не съм до теб – вървим по път, един за двама…
Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта. Но ти…