Tag: Ангел Симеонов

Есенна тъга

Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил…

Самотен бряг

Самотен бряг, събудени мечти. И в залеза на пламнали простори пореден ден от летни дни потъва в мрак, бездънна паст…

Есен

Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия…

Висини

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял…

Буря

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив.   И бурята…

Понякога…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви…

Ангел

Тиха нощ, тъжни спят звездите. А ти защо не спиш, кажи ми?! Чуваш ли щурците, в тишината скрити, и шепота…

Любов

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях със влак нощес.  …