Категория: Поезия

Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил вълните в морето навъсено? И тътенът див в дълбините бездънни,…

Самотен бряг, събудени мечти. И в залеза на пламнали простори пореден ден от летни дни потъва в мрак, бездънна паст отворил, за да изгрее с гаснещи звезди във утрото на…

Сънувай ме, когато мен ме няма, сама си и не съм до теб – вървим по път, един за двама – ту слънчев, ту скован от лед. Бленувай ме, когато…

Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия във черно-бяло, притихнала в разплакани клавиши – като в камбанен…

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали видял е сините безкрайни висини във синьото небесно огледало. Тръгни със…

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив. И бурята в стихия гони препускащите урагани; танцуват вихри, милиони, със облаци от…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след вятърните мелници по пътищата сиви на тъгата. Понякога си тръгваме… завинаги със листопада тъжен на…