Поезия

Нощна тайна

В черна утроба залезът бавно потъва. След него сумрачна пристъпва нощта. И птица самотна припява, будува – скрита в тъмното…

Бяла тишина

Снежнобяла пелена покри полето опустяло. А утро бяло засия в небесносиньо огледало. С прегръдка ледена скова студът реката онемяла. Не…

Аз и Той

Не съм герой – не съм се борил против чуждо иго и в битката за Свободата не съм проливал кръв…

Като на кино

Преминах пътища незнайни, полета, стръмни планини и срещах хора най-случайни в годините на мойте младини. Живях живот като на кино…

Зимно утро

Олово. И морето – сиво. Тъмнеят морски дълбини. Ни слънчев лъч. Мъгла свенливо потъва в ледени води. А някъде далеч,…

Ледена земя

Скована ледена земя. Студът рисува каменна картина. Снежинки, литнали в небето, танцуват леки във нощта, покриват с бяла пелена, премръзнали,…

Мечтата на скитника

Премръзнал в студената вечер стои – протяга ръка към забързани хора. А вятър в оголени клони свисти и къса лист…

Снежната царица

Над покривите пада тишина. Градът потъва тихо в мрака. Ще ти разкажа приказка една, послушай, Сънчо ще почака: „Далеч, сред…

Пристанище

След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш…

Във вѐчерния здрач

Целувай ме във вѐчерния здрач, разпуснал сенчести коси, когато над смълчаните води задъхан закъснял орач – самотен бриз морето набразди……