Нощна тайна
В черна утроба залезът бавно потъва. След него сумрачна пристъпва нощта. И птица самотна припява, будува – скрита в тъмното някъде – тъжна, сама… И тръгват две сенки от различни…
Бяла тишина
Снежнобяла пелена покри полето опустяло. А утро бяло засия в небесносиньо огледало. С прегръдка ледена скова студът реката онемяла. Не трепва звук и тишина белее над земята цяла.
Като на кино
Преминах пътища незнайни, полета, стръмни планини и срещах хора най-случайни в годините на мойте младини. Живях живот като на кино – мъже, жени, приятелства, раздели и спомени, удавени във вино,…
Зимно утро
Олово. И морето – сиво. Тъмнеят морски дълбини. Ни слънчев лъч. Мъгла свенливо потъва в ледени води. А някъде далеч, светлее – във утро тихо изгрев тих с крила от…
Ледена земя
Скована ледена земя. Студът рисува каменна картина. Снежинки, литнали в небето, танцуват леки във нощта, покриват с бяла пелена, премръзнали, навред полето… И само бяла тишина трепти с перото на…
Мечтата на скитника
Премръзнал в студената вечер стои – протяга ръка към забързани хора. А вятър в оголени клони свисти и къса лист подир лист без умора. Той няма любима, семейство и дом,…
Снежната царица
Над покривите пада тишина. Градът потъва тихо в мрака. Ще ти разкажа приказка една, послушай, Сънчо ще почака: „Далеч, сред северните ледове, живяла Снежната царица. Не трепвало студеното сърце, в…
Пристанище
След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш Любовта; влез в кръчмата със каменни дувари, под сянката на…
Във вѐчерния здрач
Целувай ме във вѐчерния здрач, разпуснал сенчести коси, когато над смълчаните води задъхан закъснял орач – самотен бриз морето набразди… За да посее сребърни лъчи във лоното на лунната пътека…