Премръзнал в студената вечер стои –
протяга ръка към забързани хора.
А вятър в оголени клони свисти
и къса лист подир лист без умора.
Той няма любима, семейство и дом,
а носи душа на мечтател –
мечтае за малко храна и подслон,
за чаша със някой приятел.
Мечтае да свърши дългата нощ,
да стихне вятърът леден.
Не иска служби, пари и разкош,
а кършей хляб скитникът беден.
