Събудих се без теб…, отдавна станах.
Нощта бе много, много тъмна –
като расото на стар монах…
Но утрото изгря и вече съмна –
какво се случи, не разбрах:
Ти бе във мен, сега те няма –
излязла си на пръсти със нощта,
ти, моя обич, толкова голяма –
остави само клета самота!
Вървиш сега из спомени изстрадани.
Сърцето в кърви днес боли.
Мечтите гаснат с теб, предадени,
в безсънни нощи и безради дни.
Вървиш, а лятото навън прегаря.
От север идват бурни ветрове.
Потоците изплакани очи затварят
и чакат есен с тъжни дъждове…
