Видях тъгата във очите ти
и капките от есенния дъжд.
Чух стъпките на зимата –
от север литнала нашир и длъж
с ятата на прелитащите гъски.
И всичко стана сякаш изведнъж –
студът скова сърцето ми…
А беше толкова красива пролет –
със топъл вятър, с цъфнали треви,
и в топлата прегръдка на нощта
заспиваха звездите – тъжни и добри,
притихнали след дългия си полет…
Сега е тъжна есен… и вали.
Но аз не плача вече – чакам самота.
А ти повярвай – ще се върне пролетта,
и моля те, ти също не плачи!
