Поколение на кръстопът
2014
Във чашата с вино поглед се дави
и мислите в мрачни простори летят.
Спомени, болки и чувства забравил,
след четвърт век пак съм на кръстопът:
Виновен ли бях, че не им вярвах,
но не въстанах, когато бях млад
и в лъжата голяма до днес аз останах,
и в „пътя“ им грешен тъй дълго вървях?
Виновен ли бях, че силно ги мразех –
от безсмислени спорове останах без глас,
че свойто достойнство и чест аз опазих…,
но децата след нас пак без път ще вървят?
Виновен ли бях…?
