Скитник беден цял живот се скитал.
Бил млад, а после остарял.
Но никога той завист не изпитал.
Любов какво е – също не разбрал.
Самотен седнал той във парка,
в късна есен с паднали листа,
и в старата му шапка на земята
една стотинка светела едва.
А по алеята, под сенчестите клони,
момиче и момче вървели за ръце
и в чувствата си страстно обладани,
подминали те скитника всуе.
Тогава скитникът заплакал –
за първи път в живота си разбрал,
че не стотинки, а любов е чакал,
и недочакал я, е остарял…
