Когато утрото огрее
разбудените равнини
и Огоста се разлее
сред тихи плачещи върби;
и златен залез над Балкана
целуне горди върхове,
и самодиви сред поляна
във кръг се хванат за ръце;
и над вековните дъбрави
се спусне мрак и заръми,
и нощна птица се обади
със тъжен глас и отлети;
и вятърът като повее
със дъх на росни цветове,
зад облак месец млад изгрее
с лъчи от други светове…
Това са детските години
с безброй отлитнали мечти –
красиви, розови и сини,
безкрайни, слънчеви, добри…
