Усмивка в мрака


Спомен броди във нощта,

миналото ми на кръст разпъва

и през мрачна пустота

в годините назад пътува:

 

„Живот, на карти проигран,

остарял във битки тежки.

Останах сам и неразбран,

без вяра и пориви младежки“.

 

Спри, ти, скитнико незнаен!

Не се завръщай никога в съня ми!

Върни се в своя дом потаен,

кошмарите със теб вземи си!

 

Аз нямам нужда днес от идоли,

нито пък от сенки в мислите-

да скитат във нощта изстинали,

прокудени от светлината на звездите!

 

Ще живея в бъдещето вече,

без спомени- самотни скитници,

и ще посрещтна изгрева далечен

с усмивката на твоите зеници…

6 usmivki v mraka

 



Related articles