изп. Милица Божинова /Тоника СВ/
Премръзнала птица в късната есен –
сърцето ми свито трепери в студа.
Отлитнало ято, замлъкнала песен,
плач на капчука самотен в нощта.
И спомен за лятото, бързо отминало
с крилете, поели далече на юг,
за любовта, в дъждовете вече изстинала,
но оставила болка в гърдите ми тук.
А в прозореца вятърът тайно рисува
омайни картини със жълти листа,
и в сухите клони тича, лудува,
нашепва на пориви песен една:
Как любовта се родила през лятото
под небето, обсипано с едри звезди.
Как бриз я донесъл отнякъде –
облачнолека със слънце в коси…
А после… от север се спуснали облаци.
Ятата потънали в синя тъга.
Останала само самотната птица,
скована от студ, да гасне в нощта…
