Прочетени страници от вестници стари –
минават годините – лист подир лист.
В морето от спомени, вече забравени,
откривам тук остров – пуст и скалист.

На него се срещнали някога двамата
и в свойте мечти въздигнали храм.
Заклели се дълго да пазят те тайната,
далече от другите – в свят невидян.

На острова пуст цветя не поникнали.
Останал в морето самотен и ням.
И само мечтите им – тъй смели понякога,
долитали тъжни, съкрушени оттам.

И островът бавно потънал във времето,
и храмът от бурите бил разрушен.
А тази любов – разпъната в спомени,
в пожълтелите листи остана зад мен.

СПОМЕН-90