Защо ли засипва снегът
твоите стъпки, войводо,
преминали пътища, прашни
и кървави, в бой за свобòда?
Защо ли се спуска нощта
над мъртви полета, ограбени? –
Това ли е твойта земя,
от своите рожби предадена?
А где е народът, войводо,
за който безсмъртен умираше,
а после възкръсваше в песни
и никога мир не намираше?
––––––––––––––
Македония, моя съдба
и моя родина несбъдна,
разпната в мойта душа
и в твойта, войводо, безпътна…
