Родих се в сънищата ти красиви –
като принц любим и демон зъл.
Обикна ме, затуй прости ми,
че любовта ти в жертва съм принесъл.
Не ме упреквай и не ме мрази!
Във твойте спомени аз вечно ще остана –
искрица, пламък във студени дни,
сълзѝ горещи, преродени в камък…
И пак е лято, а морето плаче.
Но ти за мен не страдай, не плачи!
Бях твоето момче, ти – моето момиче…
Сънувай ме, любима, не тъжи!
