Отминаха летните дни,
опустяха крайбрежните улици.
Останахме с тебе сами
във тъжните есенни делници.

Над морето безкрайно
гаснеха бавно звездите
и потъваха тъжно-омайни,
безмълвно далеч сред вълните.

Всичко вече си казахме
и вървим по паважа неравен.
А колко влюбени бяхме!
Още дали сме? – Не знаем…