Аз ще запомня утрото бяло –

с цъфнали вишни и морна роса,

когато в детство неизживяно

тръгнах да търся път към света.

По прашните друми дълго се скитах.

Разбрах много истини, лъжи преживях.

В болка и в радост любов аз изпитах.

Предателства тежки и мъка видях.

Аз ще запомня и залеза тъжен –

със вятър студен, с пожълтели листа,

със облаци мрачни в навъсена есен,

със слънце изстинало, с прегоряла трева…

Сега съм готов да си тръгна със вятъра –

без сълзѝ, без да страда никой за мен.

И само скръбен спомен в децата ми

ще запази моя дух окрилен!