изп. дует „Ритон“
След дълъг път, когато се завърнеш
в пристанището тихо вечерта
и я потърсиш, за да я прегърнеш,
но не откриеш любовта;
влез в кръчмата със каменни дувари,
под сянката на тъжните смокини-
на масата с приятелите стари
пред чашите със гъсто черно вино.
Запей моряшка стара песен-
за вятъра и белите платна,
за мрака черен, звездопада късен,
потънал в синя тишина…,
за бурята, запалила небето,
целунато от кървава луна
и бездната, погълнала морето
в стихия- огън и вода…
Пий, пей да я забравиш
усмивката й слънчева в нощта.
Замина с друг. Какво да правиш?
Остана сам- самотен с песента…