изп. дует „Ритон“

След дълъг път, когато се завърнеш

в пристанището тихо вечерта

и я потърсиш, за да я прегърнеш,

но не откриеш любовта;

 

влез в кръчмата със каменни дувари,

под сянката на тъжните смокини-

на масата с приятелите стари

пред чашите със гъсто черно вино.

 

Запей моряшка стара песен-

за вятъра и белите платна,

за мрака черен, звездопада късен,

потънал в синя тишина…,

 

за бурята, запалила небето,

целунато от кървава луна

и бездната, погълнала морето

в стихия- огън и вода…

 

Пий, пей да я забравиш

усмивката й слънчева в нощта.

Замина с друг. Какво да правиш?

Остана сам- самотен с песента…

худ. Георги Баев, колекция Ангел Симеонов
худ. Георги Баев, колекция Ангел Симеонов