Бряг – и близък, и далечен…
Сълза в очите ти съм аз, въздишка тиха с всеки спомен и полъх над смълчаното море; Зорница във угаснало небе;…
Сълза в очите ти съм аз, въздишка тиха с всеки спомен и полъх над смълчаното море; Зорница във угаснало небе;…
Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама,…
Преминах пътища незнайни, полета, стръмни планини и срещах хора най-случайни в годините на мойте младини. Живях живот като на кино…
След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш…
Целувай ме във вѐчерния здрач, разпуснал сенчести коси, когато над смълчаните води задъхан закъснял орач – самотен бриз морето набразди……
Какво не бих ти дал, за да останеш? – Дори очите, със които те видях; дори сърцето, със което те…
Пред празните чаши, до дъно изпити, сред пушек и облаци дим, на дървени маси, във тъмното скрити, пият моряците…
Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк,…