Дъждът не спира да вали.
В дълбока нощ самотна лампа свети.
Две вплетени ръце и две съдби
в прегръдката на тъжен мрак са слети.
Дъждът в очите ти вали.
Душата ми с душата ти ридае.
Сърцето ми със твоето тупти
и всеки тръгва в своя път незнаен
да търси своите мечти,
орисали съдбите ни навеки…
Дъждът не спира да вали.
Притихва в стъпките ти леки.
Дъхът ти още в мен гори
и сещам пламъка омаен
в блясъка на твоите очи…
А лампата, угаснала, не свети.
