Вместо предговор

 

Когато достигне до своя житейски рубикон (при различните хора той е различен, а при мен се случи, когато навърших половин век), човек се замисля върху вечната тема за смисъла на живота, за това, което е постигнал дотук, и какво ще остави след себе си.

Моите отговори на тези въпроси най-вероятно ще ви се сторят твърде прозаични – в предговора, и надявам се поне донякъде поетични – в съдържанието на стихосбирката. Все пак се изкуших да ви разкажа нещо за себе си, и то само през призмата на изкуството в моя живот. А всъщност цялото това, може би досадно, многословие можех да го събера и в едно изречение, както направи по-долу моят приятел Вежди, или както преди повече от 150 години написа великият поет Шарл Бодлер. Но вече е късно, хванах се за перото и с риск да ви отегча, ще напиша няколко реда вместо предговор.

През 2004 г. построих хотел „Анел“ в центъра на София – изградих го, както се казва, „върху гола поляна“. Постепенно хотелът се превърна в музей на българското изобразително изкуство (от доста години съм колекционер). Дори ни класираха между десетте най-добри арт хотела в света (на осмо място), спечелихме и приза „Хотел на годината“ в България.

Преди седем години започнах изграждането на арт комплекс „Анел“ в околностите на Созопол, нос Христос. Това е най-красивото и живописно място на българското Черноморие и затова вложих цялото си сърце и душа в начинанието. В комплекса и на морския бряг експонирах скулптурни произведения на най-изявените и талантливи български творци. И така – животът ми минава между големия град и онова райско кътче край морето.

Започнах да пиша тази скромна стихосбирка непосредствено преди рождения ми ден (5 февруари) и я завърших 20 дни по-късно. Затова я озаглавих „20 дни от февруари – думи и скици от една маса“.

Още като дете правех поетични опити. Пи- сал съм поезия в ученическите издания, но през годините стиховете се изпогубиха и затова този път реших да ги съхраня чрез издаването на тази малка книжка.

Тя е и посвещение на баща ми Борис Симеонов, мир на праха му, който беше човек с много дарби – беше изобретател, рисуваше живопис, пишеше красиви стихове… И само още няколко думи за него – той беше един от изтъкнатите стопански ръководители в България (в продължение на почти три десетилетия ръководеше най-големия комбинат за строителна механизация на Балканите), бе носител на всички високи държавни отличия, ордени и награди, почетен гражданин на София…

Всичко в тази стихосбирка е родено и продиктувано от живота ми – между сивото ежедневие в столицата и романтиката край морето. Затова разделих стихотворенията в два малки цикъла: „Улицата“ и „Брегът“. Всичките петнайсет заглавия в тях са писани на коляно, на един дъх – в часовете сред многобройните ми приятели – на обед или вечер, докато си говорим за изкуство, политика или играем карти.

Искам най-сърдечно да им благодаря на всички – интересни, колоритни, нестандартни, духовно извисени личности, с които през годините изградихме нашия интелектуален кръг. Те ме подкрепяха и насърчаваха за издаването на стихосбирката и сега тя излиза в суров вид, експресно и без каквато и да е редакторска на- меса. Така стиховете ще стигнат до вас възможно най-чисти и нефризирани – такова е моето верую за истинската поезия.

 

От автора

24 февруари 2014 г.

 

 

 

Понякога смисълът и познанието за един човешки живот се виждат по-добре през призмата на една приятелска чаша.

 

Вежди Рашидов