Завърна се циганско лято
и птици отново запяха –
нашир и надлъж из полята
и на Балкана в гората.

Подлъгани, цъфнаха клони,
пчелите над тях полетяха,
но залез студен ги прогони
и в кошера те се прибраха.

И моята младост се върна
с усмивка и радост в очите.
Със трепет аз те прегърнах
и тръгнахме с теб под звездите.

Циганско лято прекрасно –
със слънце и много надежди,
в душата ми грееш тъй ясно
през зимните вечери снежни.

ЦИГАНСКО ЛЯТО-63