Бриз гали морските вълни.
На запад залез аленее.
Платно на лодка се белее
и чезне в сребърни води.
След нея гларус в тишината
отлита с крясък от брега –
следа самотна, белокрила
потъва в морна синева.
И ти жадуваш свободата…
и изгрева, и светлината…
Очите ти са тъжно-сини,
в море от спомени вглъбени
и в хоризонта запленени,
тъгуват морски ширини…