Спомени, минали спомени –
скитници тъжни във времето,
тихи въздишки, отронени
в сълзи дъждовни по лятото:

за момичето в залеза влюбено
и звездните трепетни нощи;

за тихия бриз над морето
и вълните от него подгонени;
за мечтите на двамата влюбени –
като облаци бели в небето…

Идвате тихо в съня ми –
неочаквани, странни понякога…
Тръгвате после нанякъде,
но оставяте болка в душата ми.

Спомени, спомени, спомени…

СПОМЕНИ-57 стр.