След дълъг път, когато се завърнеш

в пристанището тихо вечерта

и я потърсиш, за да я прегърнеш,

но не откриеш Любовта;

 

влез в кръчмата със каменни дувари,

под сянката на тъжните смокини –

на масата с приятелите стари

пред чашите със гъсто черно вино.

 

Запей моряшка стара песен –

за вятъра и белите платна,

за мрака черен, звездопада късен,

потънал в синя тишина…,

 

за бурята, запалила небето,

целунато от кървава луна

и бездната, погълнала морето

в стихия – огън и вода…

 

Пий, пей да я забравиш

усмивката є слънчева в нощта.

Замина с друг. Какво да правиш?

Остана сам – самотен с песента…

 

изп. дует „Ритон“