Към залеза очите приковани.
На палубата – тишина.
И само шепот на вълните
притихва в корабни витла.
Отронен вик – посреща ни брега.
Пристанището тихо ни очаква.
Примигват замечтани светлините
във падналия мрак едва-едва…
Очакване. Сърцето лудо бие.
На пристана е пусто – тишина…
Но ето – стъпки на жена
във здрача на смокините се крият.
Усмивка плаха… и целувка.
Прошепнати като насън слова.
Погалени от лунната милувка,
две сенки сливат се в една.
