В черна утроба залезът бавно потъва.
След него сумрачна пристъпва нощта.
И птица самотна припява, будува –
скрита в тъмното някъде – тъжна, сама…
И тръгват две сенки от различни посоки.
Вървят, запленени от свойта мечта.
Нощта ще ги пази, потайна, от погледи лоши –
покой в тишината за неразкрити сърца.
А после – в прозореца два силуета,
прегърнати, тихо се сливат в един.
И тяхната тайна – възпята тук от поета,
потъна във мрака, угасна без дим.
……………………………………………………………………..
А после – в прозореца два силуета,
прегърнати, тихо се сливат в един.
И тяхната тайна – възпята днес от поета,
от песен на птица превърна се в химн…
