Когато в звездна вечер край морето
от безпътица на кръстопът останеш,
тръгни по лунната пътека надалеко
и влюбен в утрото ще спреш…
Мечтите на брега са безкрайни –
без граници, път, хоризонт…
Започват със поглед, думи случайни,
през времето тръгват и срещат любов.
А в топлите нощи омайни,
звездите заспиват приказен сън
и в тишината на сенки потайни
влюбени птици запяват навън.
И вятърът в клоните тихо припява.
Вълните, събудени, шепнат едва.
Със сребърна ласка луна ги огрява
и тръгваме с нея далеч от брега.
изп. дует „Ритон“