Аз срещнах те съвсем случайно –

залутан, търсех някакъв адрес

във някакво градче незнайно.

Пристигнал бях със влак нощес.

 

Бе тъжен мрак, лампите не светеха.

На уличката кална бе сама.

И сякаш търсеха очите ти утеха,

изпълнени със болка и тъга.

 

Спрях, ръка протегнах.

В погледа проблесна светлина

и със загадъчна усмивка лека

подаде своята ръка:

 

Пр.: „Здравей, аз дълго чаках те!“ –

прегърна ме и тръгнахме в нощта…

И тъмните прозорци бавно светнаха –

съвсем случайно срещнах Любовта.

 

изп. Васил Петров