Преминах пътища незнайни,
полета, стръмни планини
и срещах хора най-случайни
в годините на мойте младини.
Живях живот като на кино –
мъже, жени, приятелства, раздели
и спомени, удавени във вино,
изгубени във мисли избелели.
И времето като река изтече –
водите си изплака бистри,
отнесе ме и ме повлече
в потоци луди, каменисти…
А филмът още продължава –
с актьори нови в роли същи,
и епилогът наближава
в сюжет с герои неприсъщи.
